Измерването на нарастващи яйчникови фоликули чрез ехографски преглед се нарича фоликулометрия, а с названието „фоликул” обозначаваме кухина, изпълнена с течност, в която се намира женската полова клетка (яйцеклетка).
Докато яйчниците функционират, те съдържат много фоликули. Повечето са нищожно малки – едва видими с просто око или съвсем невидими. Не е известно какви сили карат някой от тези малки фоликулчета да започне да расте, но това става. И то не от време на време, а често – в идеалния случай, всеки месец. Промените във фоликула и в частност, неговото нарастване представляват видим израз на зреенето на яйцеклетката и нейното отделяне от яйчника, след като веднъж е узряла и е станала годна за оплождане. Последното събитие се нарича овулация – нещо като снасяне на яйце, само че не навън, а в коремната кухина.
Медицината отдавна полага усилия да разбере дали в организма на определена жена настъпва овулация и кога точно се случва това. Този интерес е повече от оправдан, защото:
- значителна част от безплодните жени всъщност дължат нещастието си на дефекти в узряването на яйцеклетката или в липса на овулация
- значителна част от нежеланите бременности биха могли да се избегнат, ако датата на овулация се установи със сигурност.
За разпознаване на овулацията са предлагани различни подходи – редовно мерене на температурата под езика или в ануса в продължение на три месеца, изследване на слузта в канала на маточната шийка и др. Напоследък се произвеждат експресни тестове за установяване на овулацията, базирани на изследване на урина или слюнка. Най-точна представа за процеса на узряване на яйцеклетката и овулацията дава фоликулометрията, съчетана с изследване на някои хормони в кръвта. Експерти наричат това съчетание на ехографско и хормонално изследване разширена фоликулометрия.
Не можем да осъществим разширена фоликулометрия, от която да очакваме наистина достоверна информация за процесите в яйчника, без да имаме на разположение достатъчно време. Необходим ни е почти цял менструален цикъл – от менструация до менструация. За избрания период пациентката трябва да е сигурна, че не й предстоят отсъствия, командировки и други пътувания. Трябва да се разтовари от нощен труд, нощен живот и други ангажименти, подробности за които ще научи от гинеколога си.
Имаме да свършим следното:
Към четвъртия-петия ден от цикъла се взима венозна кръв за лабораторно изследване на хормони. Това става независимо от наличието или липсата на менструално кървене в момента. Изследваме 7 (седем) хормона. Първите два от тях (FSH и LH) се произвеждат в хипофизата – жлеза с вътрешна секреция, разположена в основата на черепа. Основната им роля е да регулират функцията на яйчниците и нормалните им стойности се променят в хода на цикъла. Вторите два хормона (естрадиол и прогестерон) се произвеждат в яйчника. Нормалните им стойности също се променят в хода на цикъла. Стойностите на последните три от седемте изследвани хормона (тестостерон, пролактин и тиреотропен хормон) не са в пряка зависимост от менструалния цикъл, но вариации в нивата им могат да попречат на нормалното протичане на процесите в яйчника.
Към осмия-деветия ден от цикъла правим първия от серия ехографски прегледи, с които ще проследим развитието на фоликула, т.е. започваме същинската фоликулометрия. Ехографията през коремната стена не е годна за целите на фоликулометрията. Прегледът задължително се състои във вагинална ехография. Гинекологът-ехографист преценява дали в яйчниците се забелязват фоликули, които са отчетливо по-различни (по-едри) от останалите и снема размерите им (диаметри, обем). Освен това, необходимо е да се направи ехографска преценка (включително измерване) на маточната лигавица. Нейната структура и дебелина са твърде чувствителен показател за сложните процеси, протичащи в женската репродуктивна система като цяло. На трето място, гинекологът-ехографист измерва и отбелязва количеството свободна течност в дъното на коремната кухина – зад матката. Защо трябва да направи това, ще стане ясно след малко.
Между десетия и шестнадесетия ден от цикъла фоликулометрията продължава с още няколко (поне два) ехографски прегледа, все така вагинални. Точният брой на прегледите и датите за осъществяването им се определят от гинеколога-ехографист индивидуално за всяка пациентка. В този интервал от време растежът на един от набелязаните по-едри фоликули устремно изпреварва останалите. Този фоликул-шампион се нарича доминантен фоликул. Ако е писано през съответния менструален цикъл да се стигне до овулация, „яйцето се снася” именно от доминантния фоликул. Нарастването на доминантния фоликул се документира чрез измерване и фотографиране, по същия начин се документира и неговото пукане – саматаовулация. Овулиралият фоликул има коренно променен ехографски образ: той губи сферичната си форма, течността в него почти изчезва, а стената му става много по-дебела. Тя фактически се превръща в така нареченото жълто тяло. Напусналата фоликула течност се събира в дъното на коремната кухина, зад матката. Именно затова е необходимо количеството на тази течност да бъде проследявано (измервано) при всички ехографски прегледи – от първия до последния. Същото важи за отчитането на промените в маточната лигавица.
В същия интервал (между десетия и шестнадесетия ден от цикъла, най-често към четиринадесетия-петнадесетия) повторно се взима венозна кръв за лабораторно изследване на хормони. Този път изследваме 4 (четири) хормона: FSH, LH, естрадиол и прогестерон. Нормалните стойности на всички тях се променят в хода на цикъла и затова е необходимо да се проследят в динамика.
На двадесет и първия ден от цикъла за трети път се взима венозна кръв за лабораторно изследване на хормони. Изследваме един единствен хормон – прогестерон. Прогестеронът е продукт на жълтото тяло. Ако това изследване установи нормални стойности на прогестерона, значи в организма е налице функциониращо жълто тяло. Функциониращо жълто тяло не може да има, ако не е настъпила овулация. Следователно, изследването на венозна кръв за прогестерон на двадесет и първия ден от цикъла само по себе си е твърде достоверен метод за установяване на овулация. Без да омаловажаваме ни най-малко значението на другите изследвания можем да твърдим, че резултатът от точно това изследване е изключително важен и то в никакъв случай не бива да се пропуска.
Би било чудесно, ако идеалният случай, за който споменахме в началото, беше факт – т.е., ако жената овулираше всеки месец. За съжаление, това не е така. Без да е налице никакво болестно състояние, по-младите жени не овулират всеки месец, а около 11 пъти годишно. По-зрелите жени овулират още по-рядко. Това означава, че ако разширената фоликулометрия не установи овулация, този резултат може да се отнесе само към цикъла, по време на който са проведени изследванията. За да можем да твърдим, че при дадена пациентка изобщо не настъпва овулация, трябва да повторим фоликулометрията, понякога – и да я потретим.
Снимки: tommerton2010
Статията първо е публикувана в http://www.mamatatkoiaz.bg/article/257/folikulometria